часовникова кула

Часовниковата кула в Ботевград е с най-голяма височина и една от най-интересните у нас в архитектурно отношение. Тя е Проектирана и изградена през 1866 година, като част от цялостно замисления нов град, възникнал на прокарания нов военно-стратегически път - София-Арабаконак-Русе.

Кулата била построена със средства от хазната, с цел да показва времето на този оживен път, да служи за противопожарна наблюдателница и особено да украсява " за прослава " новия град. Строител на кулата е майстор Вуно Марков от с. Врачеш. Часовниковата кула в Ботевград се различава коренно от другите съществуващи в България със своя бароков характер и елементи. В общ план се състои от 3 ясно отделени части : Долното масивно тяло с каменен градеж има призматична форма с квадратна основа. То представлява почти половината от височината на цялата кула и завършва с профилиран измазан корниз. Горните две части са архитектурно решени поновому. Средната се отличава с вълнообразно огънатите си стени. Завършва с кобиличен корниз, познат от архитектурата на чорбаджийската пловдивска къща. Най-високата част с аржурна горна половина, изградена от 6 дървени колонки с парапет помежду им,носещи луковидно изострено кубе, обшито с ламарина. Ветропоказателят с 4-те посоки на света, е направен и поставен на върха от майстор Васил Иванов през 1870г. Часовниковият механизъм е изработен от местния железничар Генчо Кантарджията; известяването; на времето става от камбана, на която има надпис “ дело на Лазар Димитров македонец из околия Разлог, от с.Банско”

На времето, за ниско застроения и разстлан в равното поле град Орхание, кулата е била подчертана доминантна в общия силует на града. Със своето стройно 30 метрово бяло тяло тя е била като жив сигнал между тъмночервените покриви на къщите и изобилната зеленина на широките дворове.

И днес часовниковата кула представлява важен архитектурен акцент за главния площад на Ботевград, както и ценен паметник на нашата възрожденска строителна традиция.